Как да се грижим за вените си в горещините? Разширените вени засягат

Как да се грижим за вените си в горещините? Разширените вени засягат към 30% от младите българи и до 70% от хората над 50 години, демонстрира статистиката. Какви са аргументите за това? Кои признаци би трябвало да ни сигнализират, че вените ни са в риск? Възможно ли е да спрем развиването на болестта без лекарства и какви са актуалните способи на миниинвазивната хирургия?

Варикозната болест е обществено важен проблем, прочут още от антични времена. Тя визира венозната система на долните крака, като най-често се демонстрира в повърхностната венозна мрежа. Обществено болестта е познато като „ разширени вени “ и постоянно пациентите обръщат внимание на казуса едвам когато вените са мощно забележими или се появят затруднения като лекомислен тромбофлебит, отоци или варикозни рани, изяснява капитан доцент Светозар Марангозов от Клиниката по съдова хирургия на ВМА.

Според нашите изследвания, варикозната болест визира към 30% от младото българско население и до 60-70% при хора над 50 години. Основната причина е генетичното влечение, което се ускорява от актуалния метод на живот. Продължителното статично седене, наднорменото тегло и бременността са измежду водещите фактори за развиване на хроничната венозна непълнота – заболяване, което прогресира с времето.

В ранните стадии пациентите постоянно усещат тежест, напрежение и дискомфорт в подбедриците, които минават бързо. Тези признаци нормално се ускоряват към края на деня и са съпроводени с краткотраен оток към глезените, който изчезва през нощта. Много пациенти оповестяват за чувство на парене, сърбеж и нощни крампи. Видимите разширени вени се появяват едвам в по-късните стадии на болестта.

„ Най-доброто лекуване е предварителната защита! “. Избягването на дълготрайно седене, увеличението на физическата интензивност и намаляването на непотребните килограми са съществени ограничения за предотвратяване от варикозата и закъснение на нейното развиване.

Храненето също играе значима роля – предлагат се леки, богати на витамини, минерали и фибри храни. Месото, рибата и ядките могат да участват в менюто, само че е добре да се заобикалят тлъстите меса, тестените произведения и тежките, постепенно смилаеми храни, които въздействат отрицателно върху храносмилането и венозното здраве.

Физическата интензивност е основна. Насърчаваме постоянно вървене, плуване, каране на колело и тичане най-малко три пъти седмично. Тези спортове усъвършенстват тонуса и еластичността на венозната стена, което подкрепя предотвратяването и преодоляването на варикозата.

,Диагнозата на варикозната болест се слага елементарно от умел съдови хирург посредством разпит и физикален обзор. Специалистът може да оцени стадия на болестта съгласно интернационалните стандарти още при първичния обзор.

За по-прецизна оценка постоянно се употребява „ цветно кодирана ултразвукова дуплекс-доплерова сонография “ – неинвазивно проучване, което дава ясна визия за положението на вените и напредъка на заболяването. Инвазивни проучвания като флебография се ползват единствено при изключителни случаи.

В ранните етапи на варикозата, смяната в метода на живот и нарасналата физическа интензивност могат да понижат признаците и да забавят прогресията на болестта.

С напредването на заболяването се включва медикаментозна терапия – най-често диосмини, които усъвършенстват тонуса на вените и понижават недоволствата. Допълнително се ползват местни лекарства за облекчение на засегнатите сектори.

При по-тежки случаи се постановат инвазивни способи на лекуване.

Клиниката по съдова хирургия на ВМА е най-големият и умел център за лекуване на варикоза в България. Тук се ползват съвременни и новаторски способи, последващи международните трендове, като част от тях са усъвършенствани и създадени от екипа на ВМА.

Сред сполучливите способи са склеротерапия, радиочестотна аблация, минифлебектомия, както и типичен оперативни техники, когато е належащо.

Препоръчвам на пациентите да заобикалят разходки и дълготрайно стоене на най-горещите часове от деня. При дълги пътувания е значимо на всеки два часа да се раздвижват – извършения на пръсти и пети, лек масаж на подбедриците и добра хидратация. Недостигът на течности покачва риска от тромбози и затруднения.

Физическата интензивност и избягването на дълготрайно статично седене остават най-важните превантивни ограничения, които всеки може да приложи.